Ром - плътност, дълбочина и сладост от Карибите

Историята на рома датира още от времето на Колумб и може би някои от вас ще се учудят, че има връзка с появата на захарта и разпространението на нейното производство. При едно от плаванията си до карибските острови през 1493 г. испанският мореплавател пренася със себе си и малко захарна тръстика, като едва ли подозира, че по този начин ще промени не само световната икономика, но и пиенето и неговата култура по целия свят.

Започва засилено да се оглежда захарна тръстика във влажните, но топли почви край карибско море. На колонистите обаче не отнема много време да открият, че от остатъка от нейното преработване, който се нарича меласа, може да се създаде приятна на вкус напитка.

Популярното название "ром" идва през 1979 г. и се смята, че е получено от английския жаргон "rumbullion", който означава силен непрестанен шум, врява. Освен това напитката получава и друго название - "Kill Devil", което отлично описва както появилия се след употребата й махмурлук, така и вярването, че тя има лечебни свойства.

Така населението на Карибските острови започнало да употребява ром при лечение на различни заболявания, а тези, които притежавали захарни плантации, имали изгода да продават с отстъпка напитката на военните кораби, така че да ги държат по-дълго време на брега и така да се предпазят от пиратите. По този начин мореплавателите свикали бързо с него, като най-важната причина за това било, че ромът е много по-дълготраен от бирата и водата, и дори имало случаи, при които той имал още по-хубав вкус след отлежаване.

С времето ромът се разпространил из целия свят, като във Великобритания се е използвал като важна съставка от традиционния за региона пунш и става по-популярен дори и от местния и обичан джин. През 18 в. обаче парламентът на острова забранява на своите колонии търгуването с алкохол и така започва практиката да се изнася меласа към Америка, с която след това да се прави ром. Така се създава т.нар. "робски триъгълник" – остатъкът от захарната трастика отивал в Ню Инглънд, където от него се дестилирал ромът. След това го закарвали Африка, където местните търговци го заменяли срещу роби, които след това се изпращали на Карибските острови или в Америка, за да работят в захарните плантации.

Днес ромът се използва широко и в кулинарията - много шеф готвачи по цял свят използват именно него като "тайна съставка" в едни от най-добрите си гурме ястия. Той е безценна съставка и при фламбирането, при което се използва оригиналния алкохол, а не извлеченият от него екстракт.

Парфюмерийната индустрия също не остава по-назад и бързо открива предимствата на алкохолната напитка и в своята област. Парфюмеристите прибавят нотка на ром в съчетанията, които искат да придобият плътност, дълбочина и сладост. Ромът си пасва отлично с ориенталски, пикантни и цитрусови нотки като бор, дъб, ванилия, канела, карамел, пачули, индийско орехче и др. Неговите свойства са различни в зависимост от това дали се намира в сърцевината на парфюма, в неговата основа или като връхна нотка.