"Миризма на тамян по пръстите ви, тъга - заспала в очите ви. Никой вече не ви трябва, за никого не ви е жал." Л. Вертински
Тамянът е известен на човека още от древните библейски времена. Той е част от ценните дарове, които влъхвите дават на новородения Исус. За това и смолата от тамян както тогава, така и сега е ценна почти колкото златото. А без топлите й нотки едва ли биха могли да съществуват голяма част от най-популярните и обичани по цял свят ориенталски парфюми.
Произход
Тамянът представлява ароматна смола, която се добива от един определен род дървета, наречени Boswellia. Това е едно от най-старите ароматни вещества, които човечеството произвежда по естествен път. Ароматната смола на тамяна се събира през февруари и март, като технологията е съвсем проста - на дървото се прави малък разрез, в който с времето се събира сладък сок. Той се разделя на три части на базата на качеството си – най-скъпа е най-горната, която е под формата на малки бледожълти парчета, следвана от обикновения тамян - малко по-големи парчета с цвят на горчица, а третата се нарича "мръсна" и е неизползваема. Тамянът не расте навсякъде, среща се почти само в Арабския полуостров и на територията на някои арабски държави.
История
Най-древният източник, в който се споменава за тамян, е Библията. По времето си фараоните го използвали за опушване на религиозни сгради и като една от съставките за балсамиране. Препратки към него са намерени и в редица римски документи.
Херодот описва Вавилонския храм, построен в чест на кръвождадния бог Ваал, със златен олтар, в който всяка година се изгаряли около хиляда таланта (*талант - антична мярка за маса) първокласен тамаян. Китайците пък наричат тамяна "стичащото се масло от свещеното цвете" и го произвеждат в много малки количества поради високата му цена. В древни времена пък поробените народи изкупували свободата си с тамян и смирна, чиито стойности и цена били изключително високи.
В Европа за първи път научават за тамяна през Средновековието, когато започва да се внася от Оман - държава в Югозападна Азия, заради което смолата дълго време носила неформалното име "франкски тамян". На Стария континент тамянът бил използван най-често за религиозни церемонии.
След кръстоносните походи европейците откриват парфюма и тамянът се превръща в един от най-важните съставки, които съставят ароматните му композиции. През 16-ти век средновековните алхимици успяват да получат и етерично масло от тамян, което се използва за медицински и козметични цели.
Днес, след толкова много векове, основната употреба на тамяна остава непроменена. И сега все още до голяма степен се използва в църковните ритуали, като част от някои лекарства (за лечение на катаракта например), за производството на козметични продукти (маслото от тамян има отлични свойства за рециклиране и подмладява кожата) и, разбира се, в парфюмите.
В парфюмерията
Без тамян е невъзможно да си представим създаването на ориенталски аромати. Любопитно е, че нотката на тамян се използва в по-голямата част от съблазняващите и сексуални парфюмни композиции както за жени, така и за мъже. Перфектна комбинация създава с ароматите на кожа, кехлибар, дървесина, амбра и тютюн.
