Амбра – съкровището от морското дъно

Няма човек, който да е усетил парфюм с нотка на амбра и да не го е запомнил завинаги. Това чудодейно ухание е чисто, нежно, фино, понякога дори едва доловимо, а при допир с кожата става по-земно, по-наситено и дори напомня на мускус и пачули. На фона на цялата тази елегантност, деликатност и крехкост историята на амбрата сигурно ще учуди мнозина.

Амбрата всъщност представлява сиво вещество подобно на восък, което се получава при храносмилането на един определен вид китообразни - кашалотите. Това е процес, който започва, когато те, докато се хранят, поглъщат остри обекти като кости на риби или черупки на миди. Тогава в червата им започва процес по произвеждането на лепкава субстанция, чиято функция е да защити храносмилателните им органи от нараняване. В следствие на нея кашалотите повръщат тези опасни обекти, също както котките изхвърлят топки козина, които са погълнали при процеса на почистването си. Когато се смеси със солената вода, тази субстанция става твърда като камък, който вълните изхвърлят на брега. След това тези вече твърди продукти се събират от хората, преработват се и се превръщат в познатата на всички ни ароматна амбра.

Парфюмерийната индустрия използва амбрата не само заради нейния специфичен, топъл и красив аромат, но и заради функциите й (подобно на тези на мускуса) да запазва аромата дълготраен. Но заради това, че, първо, кашалотите бързо се превръщат в застрашен вид и търсенето им с цел извличане на лепкавата храносмилателна субстанция става забранено и, второ, заради това, че един грам от тяхната амбра струва около 400 евро, съставката се превръща в изключително скъпа и рядка. Тогава пред парфюмеристите възниква въпросът - как да се направи скъп парфюм без амбра от кит? Така след дълга лабораторна работа химиците успяват да намерят заместител - изкуствен феромон, който по нищо не отстъпва на качествата на натуралния продукт, но е много по-евтин. Така хората за пореден път печелят битката с природата и не се оставят да бъдат зависими от нейната милост.

В Древността употребата на амбра е била доста разнообразна. В Древен Египет например тя се е горяла с цел извличане на благоуханните й аромати. Азиатците пък са я използвали в кулинарията си като подправка, гърците са я добавяли като ухание към виното си, а арабите са я взимали със себе си на поклонението в Мека като дар към Пророка. По време на чумната епидемия в Европа дори се е вярвало, че ако носиш парче амбра, то ще те предпази от разболяване. Това вярване възниква заради изключително силната миризма на амбрата, която успява да надделее дори и над мръсния въздух, който се е смятал за причина за епидемията. А през Средновековието амбрата се е използвала като лекарство срещу настинки, главоболие и епилепсия, като някои жени дори я носят върху себе си като бижу.